ТРИ ДЪРВЕНИ КУБЧЕТА

09.04.2021 22:21:15

ТРИ ДЪРВЕНИ КУБЧЕТА

Лили имаше четири дървени кубчета. Те стояха в пъстра малка кутия на втория ред на етажерката в стаята. Лили обичаше тези четири кубчета. С тях тя всеки ден подреждаше приказна картинка и измисляше нова история. Вечер разказваше своята история на родителите си. Те много харесваха историите на Лили и ако случайно тя се забавеше да започне с разказването, вечерята не потръгваше така приятно както друг път. И още нещо интересно имаше. Лили бе помолила родителите си за всяка нейна история, която им харесва, да й дават някакви парички. Първоначално това им се стори странно, но скоро разбраха, че тяхното момиченце има някаква добра идея, която не им беше още време да разберат.

Когато на 2 октомври Лили се събуди, наметна зелената си жилетка и отиде да вземе кутията с кубчетата, се случи нещо твърде странно и непонятно. В кутията липсваше едно кубче. Нямаше как да се нареди картинката, нямаше как да се случи новата история. Лили преобърна цялата стая, после и цялата къща, за всеки случай погледна в камината, но тя отдавна не бе палена. Провери и във фурната. Не, кубчето бе изчезнало. Историята нямаше да се случи. Лили се натъжи, но реши, че трябва да се довери на останалите 3 кубчета и да съчини нова приказка. Но не се получи. Думичките избягаха от мислите на Лили, загубиха се в търсене на четвъртото кубче. Търсиха го цял ден и на следващия, и на този след него. Нямаше го. Лили много се натъжи.

- Миличка- промълви на третата вечер таткото на Лили- това е само едно кубче, не може изчезването му да те натъжава така. Утре ще ти вземем нова кутия с кубчета, не се тревожи.

- Не! - отсече смело 6 годишната разказвачка на приказки. Аз само с моите кубчета трябва да разказвам истории. Очите й плувнаха в сълзи и тя помоли да си отиде в стаята.

- Нещо не е наред, явно кубчето има някаква тайна мисия, която ние не разбираме!- замислено каза майката на Лили. 

- Да, така ще да е! - отвърна таткото. Но какво да направим, щом Лили отказва да сподели с нас?

- Да викнем баба й! Тя я научи да разказва истории. Може пък на нея Лили да каже какво я мъчи.

- Още сега й се обади! Нека утре да дойде. Хубаво ще е да се съберем!

Майката на Лили остави чиниите в мивката и отиде да се обади по телефона.

На следващата сутрин, точно когато Лили отново търсеше четвъртото кубче, в стаята влезе баба Венче. Прегърна единствената си внучка и двете седнаха на леглото.

- Лили, защо четвъртото кубче е толкова важно? Какво си намислила? На мен можеш да кажеш. Ще се опитам да ти помогна да го намерим.

- Бабо, аз без него не мога да разказвам приказки! Мъча се и нищо не измислям. А трябва още приказки да разкажа, трябва!

- Но защото е толкова важно това за теб? -умислена рече баба Венче.

- Защото ми трябват паричките. Трябва да спася едни кученца. Трябва всъщност да помога на майка им, за да оздравее и да може да се грижи за тях. Тя е болна. Не може да се движи и ветеринарят каза, че й трябва операция. Но е много, много скъпа. А времето е малко. Вече даже не остана. - Лили се разплака, а навън заваля порой. 

Баба Венче дръпна пердето и остави капките да се промъкнат вътре и да почукват по перваза. И на нея й се доплака. Какво добро дете е нейната внучка. Сърце любов е тя. 

- Лили, миличка- прошепна баба Венче- защо не каза, ще ти дам парички. И мама и татко ще искат да помогнат. Не се тревожи, недей да плачеш!

- Не, бабо, аз трябва сама да ги събера, иначе няма да се случи така, както трябва. Знам го. Повярвай ми. Искам си само четвъртото кубче.

Баба Венче въздъхна и се загледа през прозореца. Дъждът се превръщаше в сняг. Едни малки кученца се надявха на чудо, една майка искаше да живее за тях. Нещо трябва да се случи тогава. Трябва.

На следващата сутрин в 8 без нещо сутринта на вратата се позвъни. Таткото на Лили отиде да отвори. Кой ли толкова рано идваше у тях в неделя?

Кой ли? Всички деца от квартала стояха пред вратата, всяко с по едно дървено кубче в ръка. Снегът беше покрил двора с бяла завивка и чакаше. Чакаше приказки.

Лили сияше. В хола, пред запалената сега камина, имаше толкова много кубчета и толкова много приказки за разказване. Хубави приказки. Детски приказки. За доброто. За обичта. И за грижата. 

Дойдоха родителите. Всички слушаха. Една по една приказките на децата. Стана светло и весело. Стана повече топло и по-хубаво от Коледа. Много по-хубаво. 

Събраха се парички. Всички бяха научили за майката с кученцата. И тази истинска история стопли сърцата им с обич и надежда. С вяра. Защото я виждаха в очите на децата, чуваха я в думите им.

Последната приказка беше на Лили. Тя държеше в малките си ръце трите дървени кубчета и разказваше. Разказваше за четвъртото изгубено кубче.

Баба Венче стоеше до вратата и се усмихваше.

След малко повече от месец, там, в средата на мрачния ноември, една кучешка майка живееше и топлеше своите деца в нежната си прегръдка. Заради приказките на човешките деца. И заради четвъртото загубено кубче. То никога не се намери. Но всички знаеха и разбираха, че то беше важното. И Лили знаеше. Тя стана писателка. И всички кучета я обичаха.

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

ИГРА

Дървени играчки - Игра с вдъхновение

ТРИ ДЪРВЕНИ КУБЧЕТА

ТРИ ДЪРВЕНИ КУБЧЕТА

Лили имаше четири дървени кубчета. Те стояха в пъстра малка кутия на втория ред на етажерката в стаята. Лили обичаше тези четири кубчета. С тях тя всеки де Лили имаше четири дървени кубчета. Те стояха в пъстра малка кутия на втория ред на етажерката в стаята. Лили обичаше тези четири кубчета. С тях тя всеки де 2021-04-09T23:17:43+03:00 ТРИ ДЪРВЕНИ КУБЧЕТА

<p><span style="font-size: 12pt;">Лили имаше четири дървени кубчета. Те стояха в пъстра малка кутия на втория ред на етажерката в стаята. Лили обичаше тези четири кубчета. С тях тя всеки ден подреждаше приказна картинка и измисляше нова история. Вечер разказваше своята история на родителите си. Те много харесваха историите на Лили и ако случайно тя се забавеше да започне с разказването, вечерята не потръгваше така приятно както друг път. И още нещо интересно имаше. Лили бе помолила родителите си за всяка нейна история, която им харесва, да й дават някакви парички. Първоначално това им се стори странно, но скоро разбраха, че тяхното момиченце има някаква добра идея, която не им беше още време да разберат.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Когато на 2 октомври Лили се събуди, наметна зелената си жилетка и отиде да вземе кутията с кубчетата, се случи нещо твърде странно и непонятно. В кутията липсваше едно кубче. Нямаше как да се нареди картинката, нямаше как да се случи новата история. Лили преобърна цялата стая, после и цялата къща, за всеки случай погледна в камината, но тя отдавна не бе палена. Провери и във фурната. Не, кубчето бе изчезнало. Историята нямаше да се случи. Лили се натъжи, но реши, че трябва да се довери на останалите 3 кубчета и да съчини нова приказка. Но не се получи. Думичките избягаха от мислите на Лили, загубиха се в търсене на четвъртото кубче. Търсиха го цял ден и на следващия, и на този след него. Нямаше го. Лили много се натъжи.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Миличка- промълви на третата вечер таткото на Лили- това е само едно кубче, не може изчезването му да те натъжава така. Утре ще ти вземем нова кутия с кубчета, не се тревожи.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Не! - отсече смело 6 годишната разказвачка на приказки. Аз само с моите кубчета трябва да разказвам истории. Очите й плувнаха в сълзи и тя помоли да си отиде в стаята.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Нещо не е наред, явно кубчето има някаква тайна мисия, която ние не разбираме!- замислено каза майката на Лили.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Да, така ще да е! - отвърна таткото. Но какво да направим, щом Лили отказва да сподели с нас?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Да викнем баба й! Тя я научи да разказва истории. Може пък на нея Лили да каже какво я мъчи.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Още сега й се обади! Нека утре да дойде. Хубаво ще е да се съберем!</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Майката на Лили остави чиниите в мивката и отиде да се обади по телефона.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">На следващата сутрин, точно когато Лили отново търсеше четвъртото кубче, в стаята влезе баба Венче. Прегърна единствената си внучка и двете седнаха на леглото.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Лили, защо четвъртото кубче е толкова важно? Какво си намислила? На мен можеш да кажеш. Ще се опитам да ти помогна да го намерим.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Бабо, аз без него не мога да разказвам приказки! Мъча се и нищо не измислям. А трябва още приказки да разкажа, трябва!</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Но защото е толкова важно това за теб? -умислена рече баба Венче.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Защото ми трябват паричките. Трябва да спася едни кученца. Трябва всъщност да помога на майка им, за да оздравее и да може да се грижи за тях. Тя е болна. Не може да се движи и ветеринарят каза, че й трябва операция. Но е много, много скъпа. А времето е малко. Вече даже не остана. - Лили се разплака, а навън заваля порой.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Баба Венче дръпна пердето и остави капките да се промъкнат вътре и да почукват по перваза. И на нея й се доплака. Какво добро дете е нейната внучка. Сърце любов е тя.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Лили, миличка- прошепна баба Венче- защо не каза, ще ти дам парички. И мама и татко ще искат да помогнат. Не се тревожи, недей да плачеш!</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Не, бабо, аз трябва сама да ги събера, иначе няма да се случи така, както трябва. Знам го. Повярвай ми. Искам си само четвъртото кубче.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Баба Венче въздъхна и се загледа през прозореца. Дъждът се превръщаше в сняг. Едни малки кученца се надявха на чудо, една майка искаше да живее за тях. Нещо трябва да се случи тогава. Трябва.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">На следващата сутрин в 8 без нещо сутринта на вратата се позвъни. Таткото на Лили отиде да отвори. Кой ли толкова рано идваше у тях в неделя?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Кой ли? Всички деца от квартала стояха пред вратата, всяко с по едно дървено кубче в ръка. Снегът беше покрил двора с бяла завивка и чакаше. Чакаше приказки.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Лили сияше. В хола, пред запалената сега камина, имаше толкова много кубчета и толкова много приказки за разказване. Хубави приказки. Детски приказки. За доброто. За обичта. И за грижата.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Дойдоха родителите. Всички слушаха. Една по една приказките на децата. Стана светло и весело. Стана повече топло и по-хубаво от Коледа. Много по-хубаво.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Събраха се парички. Всички бяха научили за майката с кученцата. И тази истинска история стопли сърцата им с обич и надежда. С вяра. Защото я виждаха в очите на децата, чуваха я в думите им.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Последната приказка беше на Лили. Тя държеше в малките си ръце трите дървени кубчета и разказваше. Разказваше за четвъртото изгубено кубче.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Баба Венче стоеше до вратата и се усмихваше.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">След малко повече от месец, там, в средата на мрачния ноември, една кучешка майка живееше и топлеше своите деца в нежната си прегръдка. Заради приказките на човешките деца. И заради четвъртото загубено кубче. То никога не се намери. Но всички знаеха и разбираха, че то беше важното. И Лили знаеше. Тя стана писателка. И всички кучета я обичаха.</span></p>

Сравнение на продукти

Нашият онлайн магазин използва така наречените „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки