Длани. Пръстчета. Вашите длани и техните пръстчета. Докосване. Без излишни обяснения. Те тук не са нужни. Трепет. Дихание. Усмивка. Първата. Първите стъпки. И думите. Първите. Нека са ма-ма и ба-ба, нека са та-та и бууу. Все едно е, нали? Вие може и да не ги запомните, но в онзи момент, когато за пръв път ги чуете...? Какво Ви е? Радост, радост, толкова чиста радост. И така ще ги помните.
А тези, с малките пръстчета, ще помнят усмивката ви и сълзите ви, и подскачането ви из стаята. Ще го помнят като част от своето ДНК, то е по-силно от спомена. Вие градите добрите верижки, вие ги храните. Не млякото. Не попарата. Вие сте най-нужната хранителна субстанция, протеин и витамин. Някъде, навсякъде, я наричат...любов. Тя, любовта, е опърничава и капризна, но пък каква усмивка има, нали? Крие се в малките пръстчета, които се сгушват в дланта ви, пръстчета, които целувате с толкова чисто сърце. За тези целувки не се мисли. Те са дихание. Дихание обич. Дишайте. Децата това искат от вас!
Тази статия все още няма коментари